Facebook

Аксиния Михайлова / Aksinia Mihaylova, Конят / Il cavallo

Poem: Aksinia Mihaylova, translated from Bulgarian to Italian by Emilia Mirazchyska and Francesco Tomada.
Image: Joselito Sabogal.

Конят

 

Вече не мисля за теб.

Човек не забелязва душата,

която превежда тялото

през всекидневието,

освен когато я болят коленете.

 

Днес е Голяма Задушница.

От сутринта над селото

вали камбанта.

Напразно обикаляме с брат ми

сред изсъхналите тръни

на гробището.

Избираме ничие място.

Знам, че Той е навсякъде.

 

Палим свещи,

преливаме с вино и вода.

 

Всеки носи своите мъртви

и всички до един са жадни.

Вечерта

забравих да затворя външната порта

и дървеният кон,

с който прекосихме толкова градове,

избяга.

 

Сега трябва да вървя пеш

до другия край

на есента

с режеща в коленете

болка.

 

Аксиния Михайлова, от Смяна на огледалата, Жанет 45, 2015

Il cavallo

 

Ormai non penso a te.

Non ci si accorge dell’anima,

che fa da guida al corpo

attraverso il quotidiano

finché non fanno male le ginocchia.

 

Oggi è il giorno della commemorazione dei defunti.

Fin dal mattino sul paese

piove il suono delle campane.

Invano io e mio fratello ci aggiriamo

tra le piante secche e spinose

del cimitero.

Scegliamo un posto di nessuno.

So che Egli è ovunque.

 

Accendiamo candele

versiamo acqua e vino.

 

Ognuno porta i suoi morti

e tutti loro hanno sete.

La sera

ho scordato di chiudere il cancello

e il cavallo di legno

con cui abbiamo attraversato così tante città

è fuggito.

 

Ora posso solo camminare

fino all’altro lato

dell’autunno

con quel dolore che taglia

le ginocchia.

 

Traduzione di Emilia Mirazchiyska e Francesco Tomada

 

No widget added yet.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Follow Us

Get the latest posts delivered to your mailbox:

%d bloggers like this: