Facebook

Darío Jaramillo Agudelo/Дарио Хамарийо Агуделио, Una noche / Una notte / Една нощ

Una noche

 

 

El día no es la luz,

es tiniebla trasparente que se viste de negro con las horas,

para que las voces del insomnio

traspasen el silencio de la noche

y el quiste del desamor se convierta en un llanto de palabras

quebradas, en un clamor del aire.

El olvido es amor que se convierte en nada interminable de obsesiones,

en lento deshacerse;

al final del amor está el olvido y el olvido demora madurándose

y las voces que a veces se escuchan a la madrugada, antes de la primera luz,

son eco del silencio angustiado

de los seres que olvidan,

de los seres que amaron y llevan semanas y meses olvidando.

El olvido no es que algo se borre en la memoria,

el olvido te ocupa todo el tiempo, a la hora del trabajo o del aseo, cuando comes o

rezas no te olvidas de olvidar.

Entretanto en la noche, cuando el silencio es la materia más consistente

de lo oscuro,

se cuelan voces sin dueño, las voces silenciosas de aquellos que agonizan

olvidando:

-Voy birlando tus apariciones, eludo los instantes en que sólo a ti te deseo,

eres la mía nunca más,

nadie repite, no hay regresos, lo sabemos, pero no descanso de olvidarte,

me gasto cada noche entera contigo, olvidándote. Tú bien lejos y yo aquí contigo

olvidándote,

olvidándote.

-La palabra mata

y yo te voy desollando con cada sílaba.

Dardo mi verbo, arma mortal.

Lunas en agonía hacen explosión en esta memoria de guerra.

Cuando el amor acaba todo recuerdo tortura, olvidando se convierten en espinas

las dichas del pasado:

saber que me amaste es aprender que tu amor envenena;

para degradarme hoy, te amé entonces,

estoy en guerra con lo que tengo de ti, un fantasma que se apodera de mis noches,

la rabia de saber que no es el tuyo, cuando otro cuerpo.

Tengo que purificarme de ti, suicidarme de ti, mudar la piel que tú acariciaste.

Tengo que matarte en mí para no ser sólo un pedazo de pasado.

-Cómo te voy desamando, qué largo y monótono

ejercicio ya no amarte y pensar en ti todo el tiempo,

qué tortura sutil sentir que mi lujuria está en abrazar un cuerpo que ya no abrazaré,

¿cuándo un tiempo sin ti y conmigo, vuelto a mí,

recuperado de la droga de tu aliento?

Te expulso de mí, te exorcizo, te llamo a cada segundo

para que salgas de mi alma, para que tu fantasma no me anule.

Ah, nuestros momentos de dicha quedan demasiado

lejos y ya no me justifican los insomnios de este olvido minucioso.

Se me va un día entero olvidando cada minuto de nosotros.

Se me va toda la rabia cuando me doy cuenta, lacerado, de que ni siquiera

pude herirte.

 

Darío Jaramillo Agudelo, de Basta cerrar los ojos, Era Ediciones, 2014

Una notte

 

 

Il giorno non è la luce,

è tenebra trasparente vestitasi di nero con le ore,

affinché le voci dell’insonnia

oltrepassino il silenzio della notte

e la cisti del disamore si trasformi in un pianto di parole spezzate, in un clamore

dell’aria.

L’oblio è amore che si trasforma in un niente interminabile di ossessioni,

in lento disfacimento;

alla fine dell’amore sta l’oblio e l’oblio tarda a maturare

e le voci che a volte si sentono all’alba, prima della prima luce,

sono eco del silenzio angosciato degli esseri che dimenticano,

degli esseri che hanno amato e impiegano settimane e mesi a dimenticare.

L’oblio non è che qualcosa si cancelli nella memoria,

l’oblio ti occupa tutto il tempo, nel momento del lavoro o

della toilette, quando mangi o preghi non dimentichi di dimenticare.

Frattanto nella notte, quando il silenzio è la materia più consistente del buio,

si allineano voci senza padrone, le voci silenziose di quelli che agonizzano

dimenticando:

–Continuo a respingere le tue apparizioni, evito gli istanti in cui desidero solo te,

non sei più mia,

nessuno ripete, non ci sono ritorni, lo sappiamo, ma non mi riposo dal dimenticarti,

mi consumo tutta notte ogni notte con te, dimenticandoti. Tu ben lontana e io

qui con te

dimenticandoti,

dimenticandoti.

–La parola uccide

e io ti vado scuoiando con ogni sillaba.

Dardo il mio verbo, arma mortale.

Lune in agonia esplodono in questa memoria di guerra.

Quando l’amore finisce ogni ricordo tortura, dimenticando

si convertono in spine le fortune del passato:

sapere che mi amasti è imparare che il tuo amore avvelena;

per degradarmi oggi, ti amai allora,

sono in guerra con ciò che ho di te, un fantasma che s’impossessa delle mie notti,

la rabbia di sapere che non è il tuo, quando un altro corpo.

Devo purificarmi di te, suicidarmi di te, cambiare la pelle che tu accarezzasti.

Devo ammazzarti in me per non essere solo un pezzo di passato.

–Come ti vado disamando, che lungo e monotono

esercizio non amarti più e pensare a te tutto il tempo,

che tortura sottile sentire che la mia lussuria sta nell’abbracciare un corpo

che non abbraccerò mai più,

quando un tempo senza te e con me, tornato a me,

recuperato dalla droga del tuo respiro?

Ti espello da me, ti esorcizzo, ti chiamo a ogni secondo

affinché tu mi esca dall’anima, affinché il tuo fantasma non mi annulli.

Ah, i nostri momenti felici sono troppo

lontani e non mi spiegano più le insonnie di questo oblio minuzioso.

Se ne va un giorno intero a dimenticarmi a ogni istante di noi.

Se ne va tutta la rabbia quando mi rendo conto, lacerato,

che non potrei neppure ferirti.

 

Traduzione di Chiara De Luca

Дарио Хамарийо Агуделио

Една нощ

 

Денят не е светлината,

той е прозрачният мрак облечен в черно

с часовете,

докато гласовете на безсънието

обхождат тишината на нощта

и кистите от нелюбов се превръщат в плач от

накъсани думи, в глъчка във въздуха.

Забравата е любов, която се превръща в едно безкрайно

нищо от обсесии,

в бавно разваляне;

в края на любовта стои забравата и забравата бавно

узрява,

а гласовете, които понякога се чуват на разсъмване,

преди развиделяване,

са ехо на тревожното мълчание

на съществата, които забравят,

на съществата, които са обичали и сега прекарват седмици

и месеци да забравят.

Забравата не е нещо, което се изтрива в паметта,

забравата заема цялото ти време, в момент на работа

или в тоалета, когата ядеш или се молиш не забравяш

да забравяш.

Междувременно в нощта, когото тишината е най-същинската

материя на тъмнината,

се очертавават гласове без господар, стаените гласове на

онези, които агонизират забравяйки:

– Продължавам да вдишвам твоите появявания, избягвам миговете,

в които желая само теб,

не си вече моя,

някой повтаря, няма завръщания, знам го, но нямам

почивка в това да те забравям,

изразходвам се цялата нощ, всяка нощ с теб, забравяйки те. Ти

си вече далече, а аз тук с теб,

забравяйки те,

забравяйке те.

– Думата убива

и аз те одирам с всяка сричка.

Стрела е моята дума, смъртоносно оръжие.

Луни в агония експлодират в тази памет за

война.

Когато любовта свърши всеки спомен измъчва, забравайки

в шипове се превръщат щастливите мигове в миналото:

да знам, че ме обичаше е и да науча, че твоята любов

сега ме трови;

за да пропадам сега, те обичах тогава,

воювам с това, което имам от теб, един признак, който

си присвоява някои мои нощи,

яростта е да знам, че това не е твоето, когато е някое друго тяло.

Трябва да се пречистя от теб, да се самоубия от теб, да сменя

кожата, която си галила.

Трабва да те убия в мен, за да не бъда само едно парче от

миналото.

– Като те разлюбвам, колко дълго и монотонно упражнение

е да не те обичам вече и да те мисля през цялото време,

какво нежно мъчение е да усещам, че похотта ми е в прегръдката на

тяло, което повече не ще прегърна,

кога ли ще настъпи едно време без теб, а с мен, дошъл на себе си,

възстановил се от дрогата на твоя дъх?

Изтръгвам те от мен, прогонвам те, призовавам те всяка секунда

докато ми излезеш от душата, докато твоя призрак не

ме остави.

Ах, нашите щастливи моменти са твърде далеч

и не ми обясняват вече безсънието на тази

старателна забрава.

Отива цял един ден, за да забравя всеки един миг за

нас.

Отива си цялата ярост, когато разбит си давам сметка,

че не бих могъл дори да те нараня.

 

 

Превод от испански език: Емилия Миразчийска

No widget added yet.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Follow Us

Get the latest posts delivered to your mailbox:

%d bloggers like this: