Facebook

Darío Jamarillo Agudelo / Дарио Хамарийо Агуделио, El oficio / Il mestiere / Занаятът

El oficio

 

La poesía, esa batalla de palabras cansadas; nombres de cosas que el ruido escamotea;

llegan los fieles a reconocer el signo, heráldica donde cada rito tiene su lugar:

allá la cornucopia, el ara, el gerifalte, aquí muy cerca una noche y una estrella:

amplia red de sonidos que ocultan este corazón aterido y amargo,

un gajo de uvas verdes, el silencio irrepetible de una calle de mi infancia.

La poesía: este consuelo de bobos sin amor ni esperanza,

borrachos por el ruido del verbo, aturdidos por cosas que significan otras cosas,

sonidos de sonidos.

Prefiero mirar tus cartas que leerlas; de súbito dibujas un beso;

la poesía: esta langosta, esta alharaca, esta otra cosa que no es ella,

la risa de Alejandra, el esplendor de tantos sueños silenciosos,

una forma callada.

 

Darío Jamarillo Agudelo

 

De Basta cerrar los ojos, Ediciones Era 2014

Il mestiere

 

La poesia, quella battaglia di parole stanche; nomi di cose che il rumore trafuga;

arrivano i fedeli a riconoscere il segno, araldica in cui ogni rito ha il suo posto:

là la cornucopia, l’altare, il girifalco, qui vicinissime una notte e una stella:

ampia rete di suoni che celano questo cuore assiderato e amaro,

un chicco d’uva verde, il silenzio irripetibile di una strada della mia infanzia.

La poesia: questo conforto di stolti senz’amore né speranza,

ebbri del frastuono del verbo, storditi da cose che ne significano altre,

suoni di suoni.

Preferisco guardare le tue lettere che leggerle; a un tratto disegni un bacio;

la poesia: quest’aragosta, questa sceneggiata, questa cosa altra da sé,

la risata non è di Alejandra, lo splendore di tanti sonni silenziosi,

una forma taciuta.

 

Traduzione di Chiara De Luca

 

Da Basta cerrar los ojos, Ediciones Era 2014

Занаятът

 

Поезията, тази битка на уморени думи; имена на неща, които шумът присвоява;

идват вярващи да разпознаят знака, хералдика, където всеки ритуал е на място:

там рога на изобилието, олтара, северния сокол, тук близо нощ и една звезда:

широки мрежи от звукове, които крият това измръзнало и огорчено сърце,

едно зърно зелено грозде,неповторимото мълчание на улица от моето детство.

Поезията: тази утеха на безумните без любов и надежда,

опиянен от шума на глагола, изумен от неща, които означават други неща,

звуци от звуци.

Предпочитам да гледам твоите писма вместо да ги чета, веднага рисуваш целувка;

поезията: тази лангуста, тази суматоха, това нещо друго само по себе си,

смехът на Алехандра, великолепието на много тихи сънища,

една смълчана форма.

 

Превод от испански език: Емилия Миразчийска

 

От Basta cerrar los ojos (Стига да затвориш очи), Ediciones Era, 2014

No widget added yet.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Follow Us

Get the latest posts delivered to your mailbox:

%d bloggers like this: