Facebook

Jürg Halter / Юрг Халтер (German, Italian, Bulgarian)

Translated into Italian by Chiara De Luca, into Bulgarian by Rosen Karamfilov

L’edizione bilingue tedesco-italiano (Kolibris, 2016) è stata pubblicata con il sostegno di Pro Helvetia, Fondazione svizzera per la cultura

Ideal

 

Wir stoßen weiter vor.

Mehr ist nicht genug.

Alles ist das Ziel.

 

Wir stoßen weiter vor.

Niemand zieht sich zurück,

es gibt nur Zurückgedrängte.

 

Wir stoßen weiter vor.

Eine Welt ohne Grenzen

können wir uns nicht vorstellen.

 

Verzicht bedeutet Pathos.

 

Wir rufen laut nach dem perfekten Tag,

vor dem wir uns im Stillen fürchten;

er hätte sich für immer zu wiederholen.

 

Jeden Abend würden wir ihn vergessen,

so weckte er uns jeden Morgen

gleich neu – Ideal.

 

 

 

 

 

Erdwissenschaften

 

Sie versinkt in ihrem Sitz

wie ein Stein im Wasser;

geht unter wie eine

zu leise gestellte Frage.

Alles ist ein Sinken

zum Erdmittelpunkt und

zurück in Millionen

von Jahren und …

in allen Religionen gibt es

eigentlich nur einen Gott,

den der Schwerkraft.

Oder weshalb werfen sich

Gläubige auf den Boden

anstatt in die Luft zu springen?

 

 

 

 

 

Chinesische Weisheit

 

»Wenn die Winde der Veränderung wehen …«,

weile ich in einem Straßencafé,

das ich gleich vor die Füße einer

betrübten Passantin pusten werde,

»… bauen einige Mauern, andere Windmühlen.«

 

 

 

 

 

Die göttliche Musik

 

Seine Hände liegen auf der Klaviatur.

Welches Jahr schreiben wir und wozu?

 

Er spielt mit geschlossenen Augen.

Wir heben die Köpfe und lauschen nach

 

Tönen, die wir nicht hören können;

fürchten immerzu das Ende der Musik.

 

 

 

 

 

Miniatur für eine gewesene Sehnsucht

 

Ich reibe meine kalten Hände

bis diese sich entzünden

und mit ihnen die Frage

nach deinem Verbleib.

Schon trägt frei ein

Feuerwehrmann

mich aus der

brennenden

Szenerie.

 

 

 

 

 

Mein Beitrag zum Weltkulturerbe

 

Ich wünsche diesem Gedicht Millionen von Lesern

in allen möglichen Sprachen.

Ich wünsche, dass dieses Gedicht fortgeschrieben wird

bis in die fernste Zukunft;

mindestens so lange, wie es die Menschen gibt,

soll dieses Gedicht hier rezitiert werden.

Ich denke, dies nicht zu erhoffen

ist kaum weniger vermessen als ein Gedicht

überhaupt zu veröffentlichen.

Ideale

 

Avanziamo.

Di più non basta.

Tutto è il fine.

 

Avanziamo.

Nessuno si ritira,

ci sono solo respinti.

 

Avanziamo.

Un mondo senza confini

non riusciamo a figurarcelo.

 

Rinuncia significa pathos.

 

A gran voce invochiamo il giorno perfetto,

che segretamente temiamo;

debba reiterarsi all’infinito.

 

Ogni sera noi lo scorderemmo,

così ci sveglierebbe ogni mattina

ugualmente nuovo – Ideale.

 

 

 

 

 

Scienze geologiche

 

Lei s’immerge sul posto

come una pietra nell’acqua;

sprofonda come una

troppo flebile domanda.

Tutto è inabissamento

al centro della terra e

ritorno in milioni

di anni e…

in tutte le religioni c’è

di fatto un Dio soltanto,

quello della gravità.

Altrimenti perché si getterebbero

a terra i fedeli

invece di spiccare il volo?

 

 

 

 

 

Saggezza cinese

 

“Quando spirano i venti del cambiamento…”

indugio in un bar all’aperto,

ho davanti una bustina di zucchero vuota,

che presto soffierò davanti

ai piedi di un’afflitta passante,

“… alcuni costruiscono muri, altri mulini a vento.”

 

 

 

 

 

La musica divina

 

Ha le mani distese sulla tastiera.

Quale anno scriviamo e perché?

 

Ha gli occhi chiusi mentre suona.

Alziamo la testa e tendiamo l’orecchio

 

a note che non riusciamo a sentire;

continuiamo a temere la fine della musica.

 

 

 

 

 

Miniatura per un desiderio passato

 

Mi sfrego le mani fredde

finché non prendono fuoco

e con esse la domanda

di dove tu sia.

Già un pompiere

mi porta in salvo

fuori dallo

scenario

in fiamme.

 

 

 

 

 

Il mio contributo all’Eredità Culturale Globale

 

Auguro a questa poesia milioni di lettori

in tutte le possibili lingue.

Mi auguro che questa poesia sia proseguita

fino al più remoto futuro;

almeno finché esisterà l’umanità,

questa poesia qui dovrà essere recitata.

Penso che non augurarselo non sia

poi meno presuntuoso del fatto

stesso di pubblicare una poesia.

 

Traduzione di Chiara De Luca

Идеал

 

Напредваме.

Повече никога не е достатъчно.

Целта е всичко.

 

Напредваме.

Никой не отстъпва.

Има само отблъснати.

 

Напредваме.

Не можем да си представим

свят без граници.

 

Отказът означава патос.

 

Призоваваме на глас идеалния ден

от който тайно се боим.

Той би трябвало да се повтаря завинаги

 

Всяка вечер ще го забравяме,

за да ни събужда всяка сутрин

единосъщно нов – идеал.

 

 

 

 

 

Науки за земята

 

Тя потъва на мястото си

както камъкът потъва във водата;

залязва като един

твърде жален въпрос.

Всичко е едно пропадане

към центъра на земята и

връщане назад милиони

години и…

във всички религии има

всъщност само един Бог,

и той е този на гравитацията.

Иначе защо

вярващите се хвърлят на пода

вместо да полетят във въздуха?

 

 

 

 

 

Китайска мъдрост

 

„Когато завеят ветровете на промяната…“

мотая се в едно кафене на открито,

пред мен има празно пакетче захар,

което сега ще издухам в краката

на някоя тъжна минувачка.

„… едни издигат стени, други – вятърни мелници.“

 

 

 

 

 

Божествената музика

 

Ръцете му се плъзгат по клавишите.

Коя година пишем и защо?

 

Той свири със затворени очи.

Повдигаме глави и се заслушваме

 

в онези тонове, които не можем да чуем

и боим се непрекъснато за края на музиката.

 

 

 

 

 

Миниатюра за един отминал копнеж

 

Разтривам моите студени ръце

докато се възпламенят

а заедно с тях и въпроса

къде си ти.

Вече един пожарникар

ме спасява

от горящия

сценарий.

 

 

 

 

 

Моят принос към глобалното културно наследство

 

Пожелавам на това стихотворение милиони читатели

на всички възможни езици.

Пожелавам си това стихотворение да пребъде

до най-далечно бъдеще;

поне докато същестува човечеството,

това стихотворение да бъде рецитирано.

Мисля, че да не си го пожелая

е не по-малко самонадеяно

от самия акт на публикуване

на едно стихотворение.

 

 

Превод от немски език: Росен Карамфилов

 

 

 

No widget added yet.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Follow Us

Get the latest posts delivered to your mailbox:

%d bloggers like this: