Anne Stevenson / Ан Стивънсън: Making Poetry / Fare poesia / Hacer poesía / Да правиш поезия
MAKING POETRY
“You have to inhabit poetry
if you want to make it.”
And what’s “to inhabit”?
To be in the habit of, to wear
words, sitting in the plainest light,
in the silk of morning, in the shoe of night;
a feeling bare and frondish in surprising air;
familiar…rare.
And what’s “to make”?
To be and to become words’ passing
weather; to serve a girl on terrible
terms, embark on voyages over voices,
evade the ego-hill, the misery-well,
the siren hiss of publish, success, publish,
success, success, success.
And why inhabit, make, inherit poetry?
Oh, it’s the shared comedy of the worst
blessed; the sound leading the hand;
a wordlife running from mind to mind
through the washed rooms of the simple senses;
one of those haunted, undefendable, unpoetic
crosses we have to find.
From The Fiction-Makers, 1985
FARE POESIA
“Devi abitare la poesia
se vuoi fare poesia”
E cosa significa “abitare”?
Significa portarla come un abito, indossare
le parole, sedendo nella luce più netta,
nella seta del mattino, nel fodero della notte;
un sentire spoglio e frondoso in un’aria che sorprende;
familiare….insolita.
E cosa significa “fare”?
Essere e diventare il clima mutevole
delle parole, il servo della musa a condizioni
atroci, intraprendere viaggi sopra voci,
evitare la collina dell’ego, il pozzo dell’afflizione,
la sirena che sussurra successo, stampare, successo, stampare
successo, successo, successo.
E perché abitare, fare, ereditare poesia?
Oh, è la commedia condivisa della peggiore
benedizione; il suono che guida la mano;
la parola vitale che scorre da una mente all’altra
attraverso le stanze lavate dei sensi;
una di quelle stregate, indifendibili, impoetiche
croci che pur dobbiamo portare.
Traduzione di Carla Buranello
HACER POESÍA
Tienes que habitar la poesía
Si quieres hacer poesía
¿Y que quiere decir “habitar”?
Significa llevarla como un traje, ponerse
las palabras, sentando en la luz más clara,
en la seda de la mañana, en la funda de la noche;
un sentir despojado y frondoso en un aire que asombra;
familiar… insólita.
¿Y que significa “hacer” ?
Ser y volverse el tiempo mudable
de las palabras, el sirviente de la musa a condiciones
atroces, emprender viajes sobre las voces,
evitar la colina del ego, el pozo de la aflicción,
la sirena que susurra éxito, imprimir, éxito, imprimir
éxito, éxito, éxito.
¿Y para que habitar, hacer, heredar poesía?
Oh, es la comedia compartida de la peor
bendición; el sonido que guía la mano;
la palabra vital que escurre de una mente a otra
cruzando habitaciones limpiada de los sentidos;
una de las embrujada, indefendible, nopoéticas
cruces che sin embargo tenemos que llevar
Traducción de Antonio Nazzaro
Да правиш поезия
„Трябва да населяваш поезията
ако искаш да я правиш.“
А какво е да я „населяваш“?
Да ти е навик, да носиш
думите, седнал в най-ясната светлина,
в коприната на утрото, в обувката на нощта,
чуство просто и неочаквано сякаш;
познато… рядко.
А какво е „да правиш“?
Да си и да станеш на думите минаващите
сезони; да дадеш на някое тъжно момиче,
да се отправиш на път въпреки гласовете,
да избягаш от хълма на егото, миговете на страдание,
съскащата сирена на публикация, успех, публикация,
успех, успех, успех.
И защо да населяваш, правиш, наследяваш поезия?
О, тя е споделената комедия на най-зле
благословеното; звукът, водещ ръката;
живот на думите, тичащ между умовете
през измитите пространства на най-обикновените усещания;
едно от онези обитавани от духове, незащитими, непоетични
кръстовища, които трябва да открием.
Превод от английски: Юлияна Тодорова
От книгата The Fiction-Makers (“Правещите фикция”), 1985